Времето не е толкова необратимо: хората могат да го забавят с мисълта си, твърди учен
Времето не е толкоз необратимо, колкото наподобява на пръв взор. Попитайте който и да е астрофизик и той евентуално ще ви опише умопомрачителни описания на резултата на гравитацията върху пространство-времето (т.е. колкото по-масивен е обектът, толкоз по-бавно наподобява времето, което се движи към него).
Някои космолози даже се питат дали цели зони на Вселената - без значение дали са изпълнени с галактики, или безпределно нищо - изпитват времето с друга скорост.
Възприемането на скоростта, с която тече времето, обаче може да варира и в границите на нашето схващане. Именно тази психологична сфера изследва Стив Тейлър - психолог от университета „ Лийдс Бекет “ - в нова, към момента непубликувана публикация и нова книга, озаглавена „ Преживявания на разширение на времето “.
Интересът на Тейлър към тези изменени времеви моменти - които той назовава „ прекарвания за разширение на времето “ (ПРВ) - стартира, когато той и брачната половинка му претърпяват автомобилна злополука през 2014 година „ Всичко стана на занимателен каданс “, разказва Тейлър в обява на уеб страницата на университета. „ Погледнах обратно, а другите коли като че ли се движеха необикновено постепенно, съвсем сякаш бяха замръзнали. Чувствах се по този начин, като че ли имах доста време да следя цялата сцена и да се опитам да възвърна контрола над автомобила. Бях сюрпризиран от това какъв брой доста елементи съумях да възприема. “
За благополучие двойката се измъкнала невредима от автомобилната злополука (автомобилът - не толкова). През идващото десетилетие Тейлър стартира да изследва по какъв начин и за какво се демонстрират тези моменти на свръхбавно придвижване и проучванията му довеждат до някои много забавни изводи. През 2020 година Тейлър проучва 96 случая на ПРВ и открива, че почти половината от тях са се случили по време на катастрофи, докато други са се случили по време на спортни събития, по време на медитация или по време на психеделични прекарвания.
В нова публикация за уеб страницата The Conversation Тейлър изяснява по какъв начин някои от водещите теории за тези положения, изменящи времето, не обгръщат изцяло прекарванията. Една от теориите счита, че тези моменти са резултат от освобождението на норадреналин - всъщност механизмът на тялото за битка или бягство, само че това не изяснява умственото закъснение на времето на хората в моменти на интензивна медитация или централизация, написа hicomm.bg.
Възможно е това усещане да е еволюционен способ за оцеляване в интензивни обстановки, но това към момента не изяснява по какъв начин те се появяват отвън събитията, свързани с живота или гибелта.
„ Друга доктрина е, че ПРВ не са действителни прекарвания, а илюзии на спомнянето. Според тази доктрина в изключителни обстановки съзнанието ни се изостря, тъй че възприемаме повече от нормално “, написа Тейлър. „ Тези усещания се кодират в спомените ни, тъй че, когато си спомним за изключителната обстановка, спомагателните мемоари основават усещането, че времето е минало постепенно. “
Резултатите на Тейлър, получени от хора, които са претърпели ПРВ, обаче демонстрират, че те са били в положение да обработват мисли и информация доста по-бързо от това, което би било допустимо при естествени условия. Вместо това Тейлър застъпва концепцията, че тези събития реалокират човешкия разум в променено положение на съзнанието. В тези моменти ние излизаме отвън естественото си съзнание в нещо, което Тейлър назовава друг „ времеви свят “.
„ Внезапният потрес от произшествието може да наруши естествените ни психически процеси, предизвиквайки внезапна смяна в съзнанието. В спорта настъпват интензивни изменени положения, дължащи се на това, което аз назовавам „ свръхпоглъщане “, написа Тейлър.
Макар че потокът на времето остава внимателен танц сред гравитацията и пространство-времето, новите проучвания демонстрират, че времето може да бъде значително и положение на съзнанието.
